Пабло Пикасо е може би най важната фигура на 20 век в областта на изкуството и артистичните движения, които се развиват по това време. Още преди да навърши 50, той става най-популярното име в модерното изкуство, с отличителния си стил и творческа фантазия.
Преди Пикасо няма артисти с такова влияние върху артистичния свят и които да са имали толкова поддръжници и критици, както той.
Пикасо е роден в Испания през 1881 и отрасъл там, преди да се премести във Франция, където минава зрелият му живот. През дългата си кариера той създава над 20 хиляди картини, рисунки, скулптури, керамика и други неща като костюми и декори. Той е световноизвестен като един от най-влиятелните и почитани артисти на двайсетия век.
Способността на Пикасо да създава картини в изумителен диапазон от стилове го прави много уважаван още по негово време. След смъртта му през 1976 цените на произведенията му, стойността му като творец и вдъхновението, което дава на други художници само се увеличават. Той е обречен да е завинаги гравиран в паметта на човечеството като един от най-големите артисти на всички времена.
Пикасо, Майката на артиста, детайл, 1896
Като иноватор и художник Пикасо участва в създаването на кубизма заедно с Жорж Брак. Кубизмът е авангардно движение, което променя завинаги лицето на рисуването и скулптурата на Европа, като едновременно повлиява и архитектурата, музиката и скулптурата.
Субектите и обектите на кубизма са фрагментирани на части и преподредени в абстрактна форма.
В периода 1910 – 1920, когато Пикасо и Брак поставят основите на кубизма във Франция, ефектът му е толкова силен, че вдъхновява стилове като футуризма, дада и конструктивизма.
Пикасо, Жена с бандолина, 1909
На Пикасо се приписва и създаването на асемблажа/ конструираната скулптура и участие в създаването на колажа като стил. Той е един от тримата артисти на двайсети век, на който се приписва дефинирането на елементите на пластичното изкуство.
Тази революционна художествена форма води обществото до напредък в рисуването, скулптурата, принта и керамиката чрез физическото манипулиране на материали, които преди не са били ваяни или оформяни (глина, хоросан, ценни метали, дърво и други).
Пикасо, Жътварят, 1934
Периоди в творчеството. Ранни години
Роден е през 1881 в Малага, в семейството на баща художник и преподавател по рисуване. Учи рисуване в Барселона, където семейството се мести. Първата академична картина, която представя, е „Първо причастие“. С втората печели златен медал на изложбата на изящните изкуства в Барселона през 1896.
First Communion (Първо причастие) и Science and charity
“За разлика от музиката, в рисуването няма деца гении. Това, което хората приемат за подранила гениалност е геният на детството. Постепенно изчезва когато порастват. Възможно е един ден такова дете да стане истински художник. Но той ще трябва да започне съвсем от начало. Колкото до мен, аз не притежавах такъв гений. Първите ми рисунки никога не биха могли да бъдат показани на изложба с детски рисунки. Липсваше ми непохватността на детето, неговата наивност. На седем правех академични рисунки, чиято детайлна прецизност ме плашеше.”
Пикасо, Старият рибар, 1895
Времето в Мадрид
Учи в Кралската академия в Мадрид около година. Доразвива прецизните си умения да рисува в академичния стил. По време на следването и той с останалите студенти копира старите майстори, но не е удовлетворен.
Пикасо, “Longchamp”, детайл и “Парк”
Модернизъм и Els Quatre Gats
Класицизъм, реализъм, обогатен със символични влияния, пейзажи в ненатуралистични цветове. Пикасо отхвърля академичната посока и поема нова, модернистична, присъединявайки се към кръга на млади художници, събиращи се в местна кръчма – Els Quatre Gats, в Барселона, където се е върнал след Мадрид.
Повлиян е от Росети, Едвард Мунк, Тулуз-Лотрек и Теофил Щайнлен, възхищава се от любимият му Ел Греко. Създава работи, които напомнят модернизма, но и влага собствен нюанс. Те са необходимата стъпка към абстракцията.
Пикасо, Колосани ризи, 1900
La Banda Picasso
В 1900 се мести в Париж и наема студио в Монмартър. Запознава се с Амброаз Волар, Лео и Гертруд Щайн, Аполинер и Берт Вей. Наричат се бандата на Пикасо. Работи в различни стилове и ползва разнообразни техники. По това време е силно повлиян от пост-импресионистите – Ван Гог, Сезан, Гоген, Сьора. Рисува сцени от парижкия нощен живот. Следва Синият период на Пикасо.
Пикасо, 14 юли, детайл, 1901
Розов период
След Синия период идва така нареченият Розов. Пикасо рисува арлекини, хора от цирка. Гертруд Щайн става негов патрон. Амброаз Волар купува много негови картини и той вече има средства. Започва да получава признание. Среща първата си голяма любов. Пътува до Испания. Започва да експериментира с геометрични форми, след като е впечатлен от иберийски скулптури в Лувъра.
Пикасо, “Акробат и млад арлекин” и “Селяни”
Африкански период
След Синия и Розовия период следва Африканският, наричан още прото-кубизъм или просто Черен период.
Макар разбира се да е познавал твореца Сезан, през 1906, на ретроспективната изложба една година след смъртта му, Пикасо изпитва пълното въздействие на художествените му постижения. Чрез неговите работи той открива начин да „дестилира“ есенцията от природата, за да постигне кохерентност в изразността. По това време естетиката на традиционната африканска скулптура влияе върху европейските художници. Матис, Пикасо и други смесват силно стилизирани човешки фигури със стиловете на рисуване на постимпресионистите Сезан, Гоген.
Когато „Госпожиците от Авиньон“ се появяват, е като че света на изкуството се е разрушил. Познатата форма и репрезентация са напълно изоставени. Това е радикален завой от европейската живопис чрез усвояване на примитивизма и кубизма и изоставяне на перспективата за сметка на плоския, двуизмерен план. Затова се казва, че това е най-иновативната картина в модерната история на изкуството. Пикасо внезапно се освобождава от класическите изразни средства и започва да дълбае собствен път.
“Les Demoiselles d’Avignon”, 1907
Кубизъм (1909 – 1919)
Смесица от влияния – Сезан, Анри Русо, архаичното и племенно изкуство окуражават Пикасо да даде повече тежест и структура на своите фигури и това го изкарва на пътя на Кубизма, където деконструира условностите на перспективата. Жорж Брак и Пикасо заедно разработват този стил.
След аналитичния, втората фаза на кубизма е синтетичният кубизъм, който представлява синтез на формите в картините. Цветът е важен, защото формите стават по-големи и декоративни. Вмъкването на различни материали развива новата колажна техника, която подчертава текстурите и поставя въпросът кое е реалност и кое илюзия в изкуството.
Чрез колажа Пикасо изоставя идеята за картината като прозорец към обектите и започва да мисли за нея като съвкупност от знаци, които използват различни, понякога метафорични значения за да реферират към тези обекти.
Това напълно променя посоката за всички следващи поколения артисти. Колажният кубизъм се нарича още Кристален кубизъм, заради едно писмо на Пикасо до Гертруд Щайн – неговия патрон, в което нарича картините си малки скъпоценности (little gems).
Пикасо, Къщи на хълма, 1909
Класицизъм, сюрреализъм, скулптура
Завръщането към реда след войната е реакция на изкуството в цяла Европа. Реакция на войната и отхвърляне на авангарда. Това за Пикасо е така нареченият Класически период.
След връщането към нео-класицизма, художникът съчетава своите модернистки виждания с навлизащия сюрреализъм и създава сюрреалистичният шедьовър „Герника“ (1937). Мрачни монохроматични цветове, в черно, сиво, работата е свидетелство на ужасите на войната, представяйки минотавър и няколко човекоподобни фигури в различни състояния на страдание и ужас. Тя предизвиква идеята за войната като героична и я показва като брутален акт на саморазрушение. „Герника“ остава една от най-затрогващите и мощни антивоенни картини.
Пикасо, Три жени през пролетта, 1921
Пикасо, Две жени тичат по брега, 1922
След класическия период
Пикасо, Автопортрет изправен пред смъртта, 1972
Пикасо рисува прости образи с нерафинирани техники. Веднъж вижда да минават група ученици и казва, че на техните години можел да рисува като Рафаел, но му е отнело цял живот да се научи да рисува като тях.
Кулминацията на тези години е “Self Portrait Facing Death”, рисуван с молив и пастел година преди смъртта му.
Автобиографичната тема изглежда рисувана с необработена техника. Явява се нещо като човек и маймуна, със зелено лице и розова коса.
И въпреки това, изражението на очите, уловило един цял живот мъдрост, страх и несигурност, се разпознава непогрешимо като творба на майстор на върха на неговите способности.
Блогът на София Попова 