През 2013-та е открита папка с оригинални рисунки на Добринов. Намира ги Людмил Веселинов – художник на вестниците „Труд“ и „Култура“, докато рови сред прахоляка в един антикварен магазин в София. Рисунките са от затворническият период на Добринов. „Рисувани са на гърба на грамоти, плакати и календари на Червения кръст. Хартията е лоша – амбалажна, паус – няма нищо общо с предишните му творби върху фина френска хартия. Но рисунъкът и гениалният почерк не могат да се сбъркат!“, казва Веселинов.
* * *
Александър Добринов е сред най-известните български художници-карикатуристи. Той е художникът, който за пръв път разработва портретния шарж у нас.
Рисува стотици образи – на политици, на писатели, на музиканти. И още на търговци, индустриалци, банкери, дипломати, учени и общественици.
Зашеметителна колекция от негови около стотина шаржа може да се види в Парк Бар на улица „6-ти септември“.
През 30-те години на миналия век в София имало няколко заведения на софийската бохема – Арменското кафене, кръчмите „Луката“, „Копривщица“ и други. Но творческата ни интелигенция се подвизавала в кафе-сладкарница „Цар Освободител“ до Руската църква. Тук било първото приобщаване на българския елит, всеки имал своя определена маса. На една маса били „селските демократи“ – Константин Петканов, Илия Бешков, композитора Любомир Пипков. Бешков, Дечко и Никола Маринов пък наблюдавали от друг край на кафенето под око братята писатели, за да ги изрисуват в остроумна карикатура.
Тук именно Александър Добринов рисува уникалния си шарж от 1935, на който са изобразени 106 от най-известните посетители на сладкарницата – литератори, учени, артисти, издатели, политици, архитекти. За прегледност самият Добринов е направил точен опис на всичките си живописни герои от номер 1 до номер 106. Сладкарницата, известна още като „Дом на клюката“ бива разрушена за една нощ през 1977, а много от героите на Добринов направо ликвидирани веднага след 9-ти септември.
Снимка на Писателското кафене
В картината художникът се е изобразил на висок постамент, номер 106. За първи път тя е показана в Тръпковата галерия на „Аксаков“ 16.
Майсторът на портретната карикатура стоял с часове на една от масите и скицирал лицата на присъстващите. Съдържателят Югрев наредил на келнера Иванчо да носи на вересия, ако някой от клиентите му няма пари в момента.
За художника Добринов
Добринов е автор на близо 6 000 запомнящи се шаржове и портрети на известни личности от България и чужбина. Рисува Рихард Щраус, Шаляпин, Пирандело, а също и Димитър Пешев, Леда Милева, Елисавета Багряна. Сред шедьоврите му е и карикатурата „Маските“, на Константин Кисимов, който плаче и се смее и прави мимики по време на сеансите. По-късно е откупена от Министерския съвет.
Най-ранното творчество на Добринов е свързано с политическата карикатура. Той сътрудничи на вестниците „Българан“, „Червен смях“, „Скорпион“ и други.
През 1921 година се появяват и първите негови портретни карикатури. Добринов също така създава портретни карикатури на обществени личности от други държави. Той работи във Виена в периода 1921-24, в Прага – в периода 1927–32, в Рим – 1932-33, Варшава – 1937. Прави портрети на Гиелмо Маркони, Алфонс Муха. През 1933 в Рим, във фоайето на един хотел го среща Шаляпин и за десет минути Добринов прави такъв великолепен шарж на маестрото, че той се подписва „Браво, сеньор Добринофф!“.
През 50-те години Александър Добринов сътрудничи на вестниците „Литературен фронт“, „Вечерни новини“ и други. Създава портрети на Константин Кисимов, Димитър Талев.
Добринов въвежда у нас големите фигурални композиции „Софийският клуб“, „Масата на сенаторите“, „Професорите от медицинската академия“, „Кафене Цар Освободител“.
Той е изключителен карикатурист. Успява да открие и пресъздаде шаржово характерните черти на обекта и да изпише образите с психологическа задълбоченост.
Художникът печата свои карикатури във вестници, в списания, в сборниците „Темида“ и „Стършел“, в програми за театрални представления и в известни хумористични списания у нас и в чужбина – Die Muskete, Fann и Notenkraker.
Художникът има 17 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Рисунки на Добринов има в СГХГ и други галерии. Милена Георгиева нарича неговите портрети портрети на душата, психоанализ чрез перо и четка, дориановски портрет, който учи на самоирония. Тя казва, че най-добрите шаржове на художника са онези, които зрителят разпознава, защото „четенето“ на шаржа започва много преди неговото визуално съзерцаване и включва познанието за времето на онзи бурен културен живот от 20-те и 30-те години, прочут с многото си индивидуалности.
Този живот е представен чрез лица във фас, но най-често в профил, иронично-патетични, добродушно-героични, рисувани винаги със съзнание за тяхната стойност, за тяхното място в обществото. Добринов уважава своите модели. Деформирането спира на „границата на жестокостта“, както пише проницателно един полски критик. Шаржовете му са преобърнати портрети – портрети на душата, психоанализ на характера чрез перо и четка.
Вероятно на всеки от моделите му е било любопитно да надникне в огледалото на своя шарж, за да види своя непознат Дориановски портрет. Това е едната, личната страна на въпроса, другата сигурно е била приятното чуство да имаш шарж от Добринов, да си избран и увековечен от него.
Нида, шарж
Какъв е житейският път на Добринов ?
Художникът е роден на 29.08.1898 година в Търново. Родителите му са Христо К. Добринов и Дуна Иванова Чушкова. Има три сестри и двама братя. Един от внуците на художника също е художник.
Бай Христо е имал гостилничка. Занимавал се е и с поправка на машини. В гостилницата са отсядали Стоян Михайловски, Цанко Церковски и други известни личности. Там по стените са окачени и първите рисунки на младежа, направени с молив.
Веднъж петгодишният художник се разболява от пневмония и го водят на болница. Той изпитвал неистово желание да рисува и когато баща му дошъл да го види и го питал какво иска, той си поискал само моливи и хартия.
Александър Добринов произхожда от рода на Захариевците по майчина линия. Това е вторият по големина Зографски род от времето на Възраждането в Трявна. Отношенията между зографските фамилии били съпернически. Те си разделили територията по джентълменски. Единият род правел иконите северно от Балкана, а другия – на юг. Споразумението спазвали честно и ако пришълец от друг град дойдел за поръчка не където трябва, веднага го отпращали при конкурентите.
През Първата Световна Война мобилизират младият художник на фронта. Там в свободното си време той рисува пейзажи и портрети. Веднъж вдигат войниците в полунощ, а наблизо се чува пукотът от сражението. Строяват ги в редица и заповядват да се преброят първи-втори. Първите номера изпратили на фронта и почти никой не се върнал. За късмет Добринов се оказва сред вторите. Малко след случката един полколвник минал на инспекция и го видял как рисува. Направили му впечатление картините и той наредил: „Този човек да се изтегли от фронта, защото ще загине един голям талант. Не са ни нужни такива жертви.“ Така, благодарение на офицера Добринов оцелява.
От 1915 до 1919 година учи в рисувално училище в София при Цено Тодоров. Остава му един семестър, когато напуска. „Моите професори не ме разбираха. Виждах всичко в карикатура, а те се дразнеха, защото следваха академичния процес“, споделя по-късно художникът. В интервю от 1938 година обяснява, че като студент една нощ получил прозрение и до сутринта рисувал насън глави на селяни с мустаци. От тази нощ превключва на карикатура.
Още през 1918 година той отива да представи свои шаржове във вестник „Българан“. Христо Смирненски ги погледнал възхитено и прошепнал: „ Харесват ми много. Стават за публикуване, но не зависи от мен. Тук има по-големи редактори, които ще кажат. Изчакайте ме малко да си свърша работата, ще излезем заедно.“ И така възниква приятелството между тях.
Малко хора знаят, че мечтата на Смирненски е била да стане артист и е исал да учи актьорско майсторство във Виена. През 1921 година Добринов също се стяга за австрийската столица, където ще се усъвършенства в художествени курсове. Двамата се готвят да заминат заедно, но малко преди това Христо усеща първите признаци на болестта, отива при него и казва: „Сашо, тръгвай ти, аз се чуствам много зле. До смъртта на Смирненски между двамата върви интензивна кореспонденция.
В периода 1921 – 1924 година Добринов специализира във Виена. Там попада сред прочути личности, между които и Рихард Щраус и във възторг пише на семейството си: „Радвайте се всички, че съм в контакт с велики хора!“
През 1924 г. Добринов приключва курсовете във Виена и понеже се е нагладувал, се връща кожа и кости. Точно в тези години той прави карикатурата, която гласи „Тази година Исус няма да възкръсне“. Месец след това става атентатът в „Света Неделя“ и започват масови арести. Добринов е задържан по подозрение. От затвора го отървава Димо Казасов, койте е министър в правителството на сговора, като свиква журналисти и публично изнася факта, че художникът е невинен и от месеци лежи зад решетките.
На следващата година Добринов заминава за Чехия. Когато открива вернисаж, български студент е написал във вестник „Зора“: „Изключителен бум се направи в Чехия с изложбата на нашенеца. Хората се изпреварваха да му купуват карикатурите, критиката е възторжена!“ Добринов остава в Прага до 1932 година.
След като се завръща в София през 1934, Александър Добринов се запознава с варненката Милка Христова и скоро се жени за нея. По това време прави шаржове на английския консул Бейкър и съпругата му. Последната от общите му 17 изложби е през войната – 1942 г.
След 9-ти септември идва Народния съд и той лежи с интелектуалците Александър Божинов, Константин Каменов, професор Михаил Арнаудов, Константин Щъркелов и т.н. Успяват да го изтеглят да излежава наказанието в Червения кръст. Райко Алексиев, основателят на „Щурец“, е убит (бит до смърт) и посмъртно осъден по Народно дело Номер 6 за антисъветска пропаганда.
Сто писатели и художници са подсъдими по това дело, сред тях някои вече убити. Освен Райко Алексиев, още трима карикатуристи са подсъдими – Александър Божинов, Константин Каменов и Александър Добринов. Крум Кюлявков, който без съмнение гори в ада, лично се „погрижва“ за всички. Никола Танев, Борис Денев, Константин Щъркелов и други за в затвора, подробностите са тежки и нечовешки.
Из досието на Добринов:
Строго поверително
Александър Христов Добринов
Съпруга – Милка – 45 годишна – домакиня
Син Любозар 14 годишен – ученик
Обекта произхожда от буржоазно семейство
Преди 9.IX.44 год. бил Цанковист и върл германофил. По професия художник-карикаторист. Като такъв той е бил всецело в услуга на германците, с своите карикатури, които са служили за гадна пропаганда пред българския народ. За тъзи му дейност след 9.IX.44 год. той бива съден от народния съд и осъден на строг тъмничен затвор. Преди няколко месеца обекта излиза от затвора. От излизането му от затвора до последния момент той не показа с нищо да се е приобщил към новата народна власт, а напротив поддържа старите си връзки с реакционни семейства и жадно поглъща чутите зловредни слухове, като същевременно ги и разпространява. Постоянно слуша радио Лондон и Нюйорк, като се възхищава от „смелоста” им да плюят разни нелепости по отношение на народното ни правителство.
Съпругата на обекта следствие това, че е извънредно много пострадала от народната власт, затова, че нейния брат е ликвидиран (забележете как се изразяват нищожествата, б.а.) от народната власт, след 9.IX.44 год. , а така също и няколко души нейни близки роднини. Възоснова на тази си злоба и подсилена от „обидата” нанесена им чрез съдене и затваряне на съпруга ѝ, тя не скъпи ни най малко клюките и слуховете които отправя на разни места, като по опашки, на разни организирани от тях журове (които са много често) и на други подобни места, по отношение на народната ни власт, правителство и БКП.
Мнението на безпартийните, О.ф. и партийни организаций в квартали им е, цялото семейство на Добринов да бъде изселено от София за да се изкорени едно реакционно гнездо и да не тровят душите на наивните граждани, с своите нелепости.
Към досието е приложена молба от възрастната майка на съпругата на художника:
3.VI.1953 г.
До другаря председател на Народното събрание
(от родителите на Мила Добринова)
Поради дълбока старост, когато смертта ежедневно ни дебне, най-милостиво Ви молим, щото нашата дъщеря Мила Иванова Добринова с нейният мъж Александър Христов Добринов, живущи в София, а понастоящем изселени в Луковит, да им се позволи да се отселят от Луковит и преселят в Сталин, където да заживеят при нас, тяхните родители, в нашия дом и да ни бъдат подкрепа в тежките ни старчески години…
Към досието на Александър Добринов е добавен и един полицейски документ от април 1925 година. Тогава 27-годишният художник е арестуван, разпитван и освободен. В края на полицейския протокол е добавил няколко думи, за които надали е подозирал какви проблеми ще му създадат 20 години по-късно.
Досие в Държавна сигурност, втора папка
Министерство на вътрешните работи и народното здраве
Обществена безопасност
Въпросник за установяване самоличностите на лицето
1925 април 24 Добринов е на 27 години – художник – студент
[…] Особени белези – при говор заеква. […]
На мястото, предвидено за подпис на полицейския чиновник, Добринов е написал:
„Карикатурата е като обществен бич. Като карикатурист се проявявам в защита на човека – против крайностите – фашизъм и болшевизъм. Винаги на страната на човещината и на тези, които под знака на конституцията се борят против мракобесието и против онези, които градят идеите си с човешки кости.“ Ал.Добринов
И така, след преврата на 9 септември 1944 Добринов е арестуван и осъден на две години от Народния съд. След като излежава присъдата си, печели анонимен конкурс и започва да рисува етикети за консерви с чушки и домати за износ в новосформираното предприятие „Булгарплод експорт“. Така изхранва семейството си до 1949 година, когато са изселени по анонимен донос в Луковит. Там е и Димитър Талев. Бива изключен от съюза на художниците. В Луковит създава цикъла „Гримасите“, „Деца играят на ловци“, сцени от Луковит. През 1958 година художникът почива.
Изложби с негови произведения в наши дни
2009 – „Непознатият Александър Добринов“, Велико Търново, 111 години от рождението му
2010 – „Непознаният Добринов“, София, Арт Център Форум
2016 – „Форми на съпротива“, СГХГ
Шарж на Александър Божинов, рисуван от Добринов в Софийския Централен затвор, 1945 година
Сборник Българан, Хумористични стихове и проза. Художник: А. Добринов, издателство Гутенберг, 1921
ИЗТОЧНИЦИ
http://artnewscafe.com/bulletin/index.php/2016/03/17/formi_na_saprotiva/
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2016/12/07/2878336 Четка всяка тука оставете
http://www.ploshtadslaveikov.com/dokladva-agent-proletarche/
http://www.gallery-victoria.com/viewentity.asp?Entity=313
http://www.artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=211
http://clubz.bg/39845-dokladva_agent_%E2%80%9Eproletarche%E2%80%9C
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9350&sid=2
http://www.borbabg.com/2009/10/09
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9350&sid=2
http://www.monitor.bg/a/view/6061-Лоран-вади-козовете-от-колекцията-си
Блогът на София Попова 
I’m impressed, I must say. Seldom do I come across a
blog that’s both educative and entertaining,
and without a doubt, you’ve hit the nail on the head.
The issue is an issue that not enough folks are speaking intelligently about.
Now i’m very happy that I came across this in my search for
something regarding this.
LikeLike